Боно може да е вокал на една от най-великите групи на всички времена – U2, Боно може да е написал и изпял десетки песни, превърнали се в хитове на всички дейни активисти и защитници на човешките права, Боно може да е талантлив музикант и всеотдайна медийна личност. Но преди да бъде звезда, Боно преди всичко трябва да бъде наречен Човек. Като всеки от членовете на бандата U2, Боно участва във всевъзможни обществени и политически каузи, в благотворителни кампании и в организации, обслужващи нещастията на населението в Африка.
Боно си е спечелил прякора „Лицето на синтезната филантропия” както заради широката мрежа от спечелени съмишленици в правителствените и религиозни институции, в медиите, в хуманитарните организации и в бизнес средите, така и заради инициирането на нови организационни мрежи, които да се борят за облекчаването на човешките нужди по света.
Приносът на Боно за обществото му е заслужил едни от най-почетните отличия. През 2004 г. от името на Чилийското правителство, поетът Пабло Неруда му връчва Международния президентски орден на честта. През 2005 г. Боно получава прозвището „Личност на годината”, редом с Бил Гейтс, а също и португалски Орден на свободата за хуманитарната си дейност. През 2007 г. лично Кралица Елизабет II го посвещава в рицарство. Междувременно Боно е номиниран за Нобелова награда за мир, удостоен е на Ордена на свободата на Филаделфия, основател е на няколко организации, свързани с беднотията и болестите в Африка и е носител на още множество почетни отличия.
Колкото до музиката, талантът на Боно няма нужда да бъде коментриран. Достатъчно е да бъде чута дълбоката интроспективност на текстовете, както и връзката им с действителния свят, за да се разбере колко дълбоко приема Боно своята мисия – да служи на хората не само на думи, но и на дела. А в подкрепа на творчеството си, самият Боно твърди, че„не е достатъчно да напишеш страхотен текст. Не е достатъчно да имаш добра идея или сполучливо хрумване. Много неща трябва да бъдат събрани на едно място, а след това трябва да умееш да се подчиняваш на дисциплината и на наблюдението”. Вероятно тайната на успеха на Боно и компания се крие именно в тази философска формула!
Детство
Пол Дейвид Хюсън, по-известен като Боно, се ражда на 10 май, 1960 г. в Дъблин, Ирландия. Има един по-голям брат. Израства и учи в квартала Гласневин на ирландската столица, възпитаван с възгледите на протестантската църква. Когато е 14-годишен, майка му почива от мозъчна аневризма.
Боно постъпва в държавната гимназия „Маунт Темпъл” в Дъблин, управлявана и субсидирана от Протестантската църква. Членува в улична банда и така получава прякора си – Боно Вокс, което идва от латинското „Bonavox” („добър глас”) и означава „гласът към добрия човек“. Днес близките приятели и семейството му продължават да го наричат Боно и извън сцената.
Музикална кариера – Боно и U2 - началото
През септември 1976 г. Боно, братята Дейвид и Ричард Еванс, и Адам Клейтън отговорят на обява на техния съученик Лари Мълън – младши за формиране на рок група. Първоначално започват с представяне на песни на вече популярни групи, но тъй като не се справят особено добре с възпроизвеждането им, Боно и момчетата сами започват да пишат текстовете си.
Няколко месеца групата се представя с името „Feedback”, после го сменя на „The Hype”, а след напускането на Ричард Еванс, окончателно се наричат U2. В началото Боно е вокал, китарист (макар че не може да свири) и текстописец. В последствие остава само вокал и от време на време акомпанира с хармоника и китара, но продължава с писането на песните (предимно на обществена и политическа тематика, уповаващи се на вярата и пропити с гняв към насилието и несправедливостта по света).
Между 1980 и 1983 г. Боно и колегите му от U2 издават 3 албума – „Boy” (дебютен, от който е хитът „I Will Follow“, посветен на майката на Боно), „October” и „War” (първият търговски успех на бандата), подкрепени от грандизони турнета в Европа и САЩ. Със следващия си албум „The Unforgettable Fire” (1984 г.) U2 правят рязка стилова промяна, за да избягат от рок имиджа, създал се с реализирането на „War”. Първият сингъл от него – „Pride (In the Name of Love)”, посветен на Мартин Лутър Кинг – младши, става най-големият им хит до този момент и първият влязъл в американския Топ 40.
На върха
През 1985 г. Боно и U2 претърпяват повратна точка в развитието си като музикална група, участвайки в концерта „Live Aid” в подкрепа на Глада в Етиопия. Музикантите изнасят незабравимо шоу пред 82 000 зрители на стадион „Уембли” в Лондон, по време на което Боно демонстрира близостта си с екзалтираната публика като слиза от сцената, за да танцува и прегръща почитателите. Това е и една от основните причини U2 да си спечелят от мнозина прякора „групата на 80-те”.
Като текстописец на групата, Боно осъзнава, че U2 няма традиции и започва да изследва американския блус, фолклор и госпел музиката. Така се ражда издаденият през март 1987 г. проект „The Joshua Tree” (включващ песни като „With or Without You” and „I Still Haven't Found What I'm Looking For”), който се превръща в най-бързо продаваният албум в историята на британските класации, оглавява американските класации 9 седмици и печели първите 2 „Грами” на групата. Последвалият го обаче двоен проект (албум и филм) със заглавие„Rattle and Hum”, получава множество отрицателни отзиви и принуждава групата отново да смени посоката.
През 1991 г. със седмия албум на U2 „Achtung Baby”, текстовете на Боно добиват по-лична насоченост, вдъхновени от преживяванията на всеки един от членовете на бандата. Проектът е смесица между алтернативен рок, денс и популярните музикални течения на времето, но звучи доста по-мрачно от предишните албуми. А благодарение на сингли като „The Fly”, „Mysterious Ways” и „One”, „Achtung Baby” се превръща в една от най-успешните реализации на U2.
След него Боно и U2 издават още 5 албума, като не спират да експериментират със звученето, текстовете и съвместната работа с други свои колеги. Проектите „Passengers” (1995 г.), „Pop” (1997 г.),„All That You Can't Leave Behind”(2000 г.), „How to Dismantle an Atomic Bomb” (2004 г.) и „No Line on the Horizon” (2009 г.) са събрали едни от най-великите и прочути хитове на групата - „Miss Sarajevo” (в дует с Лучано Павароти), „Beyond the Clouds”, „Discothèque”, „If God Will Send His Angels”, „Staring at the Sun”, „Please”, „Beautiful Day”, „Stuck in a Moment You Can't Get Out Of”, „Elevation”, „Vertigo”, „All Because of You”, „Sometimes You Can't Make It on Your Own”. Всички песни на U2 са написани предимно от Боно, който паралелно с проектите за U2, работи със звезди като Zucchero, Тина Търнър, „Грийн Дей”, Шиниъд О’конър, Кайли Миноуг, Уайклиф Жан, Брус Спрингстийн и Куинси Джоунс.
Желанието да бъдат най-добрата група в света продължава да мотивира Боно и U2 да вървят напред. Доказват го 22-те награди „Грами” (повече от която и да било група), „Златният глобус” от 2003 г. (за най-добра песен към филм – „The Hands That Built America” към „Бандите на Ню Йорк”) и над 150-те млн. продадени копия от албумите им. И не е случайно, че U2 заемат 22-ро място в списъка на списание „Ролинг Стоун” за „100-те най-велики творци на всички времена”.
Личен живот
През 1975 г., скоро след смъртта на майка си, Боно започва връзка с Алисън Стюарт, която се грижи за него. На 21 август 1982 г. двамата сключват брак. Имат 4 деца. На 10 май 1989 г. (навръх рождения ден на Боно) се ражда първата им дъщеричка – Джордан, на 7 юли 1991 г. втората – Мемфис Ив, на 18 август 1999 г. първият им син Илайджа Боб Патрициус Гуги Кю и на 21 май 2001 г. – вторият Джон Ейбрахам.
01. 11. 2010 /Цвети Тошева
