Онкоболните са изправени пред тежката дилема да изберат сами как да прекарат остатъка от своя живот – като се предадат напълно, чакайки смъртта да почука на вратата им, или като приемат действителността такава каквато е и проявят завидна воля за борба със смъртта, зареждайки се с позитивизъм.
Тези, които не се предават лесно и са привърженици на втория подход могат да научат повече за него от френския доктор Давид Серван-Шрайбер и неговата книга „Можем да се сбогуваме повече от веднъж” (ИК „Изток-Запад”). Самият автор заболява и умира от рак, а тази негова книга описва живота му от момента, в който той разбира, че страда от тежката болест. Четивото включва всички перипетии, през които ученият минава по време на лечението и начинът, по който се бори с болестта.
Серван-Шрайбер е убеден в податливостта на духа и в силата на образа, затова твърди, че не бива да се гледат снимките от скенерите, тъй като това според него са „грозни картини”, които могат да сломят борещата се със злокобната болест душа. Според него болните трябва да избягват да гледат подобни неща, които биха ги изплашили, защото страхът е много лош съветник и може много лесно да извика отчаянието у всеки. А едно от най-важните неща според доктора е да не се поддаваме на отчаянието, което може лесно да ни доведе до мисълта, че този път няма да успеем да се справим и скоро ще си отидем от този свят.
Подобно поведение може да бъде тълкувано несъмнено като отрицание. Но редица проучвания сочат, че отрицанието само по себе си (и само в определени случаи) е нелоша защита, особено когато става дума за прогнози или статистически данни, които не са особено благоприятни. Според френския учен има два вида отрицание. Първият се среща при хората, които са толкова ужасени от болестта, че предпочитат да се държат като слепци, дори да не се лекуват. А такова отрицание, както казва докторът, е изключително опасно. Вторият вид се среща при тези, които действат по точно обратния начин – тези, които се грижат добре за здравето си и следват стриктно съветите на своите лекари. Тези хора знаят, че една оптимистична настройка им помага да живеят по-добре, макар и да не води пряко до оздравяване. Серван-Шрайбер поддържа тезата, че онова, което ни помага „да живеем по-добре”, всъщност дава опора на жизнената ни сила, присъстваща във всеки организъм. И съответно всичко, което разяжда желанието за живот, намалява и способността да се излекуваме.
Серван-Шрайбер е автор и на световния бестселър „Антирак” (ИК „Изток-Запад”), а повече за „Можем да се сбогуваме повече от веднъж” можете да научите тук.
